Да възхваля природата.
Във страст със нея да живея.
Да я уловя в мига,
когато заедно с нея ще копнея.
Тя,милата,за нас живее.
Със сетни сили за нас радее.
А ние,в отговор на нейното държание,
я обричаме на вековно страдание.
Една зелена,цветна красота.
В нея живее мирно света.
А само човекът,който стои на върха,
с усилие ежедневно я съсипва.
А тя се бори с глупостта,
за да запази своята душа,
своята вътрешна красота
и светът,който я обитава.

Духът ми мирно из полето броди.
Гали нежно нейните цветя.
С вятъра в едно се носи.
В омая отпуска своята глава.
Мигът на щастие и радост,
мигът на вечната красота,
преминава с дъх на младост
из пътищата на Вечността.