"Ехо?! Здравей! Ти! Да,точно ти!"

"Кой?! Аз?! Но тук има грешка!"

"Спокойно,приятелю! Трябваш ми ти!"

"Но с какво мога аз да помогна?"

"Аз не търся помощта ти.
Тук съм, за да дам моята.
Седни спокойно на земята
и заслушай се в празнотата.
Тишина навред цари.
Всяко дете мирно спи.
Но зад всяка пустота
се крие забавна игра.
Тук гонят се на свобода
сънят и неговата мечта,
без празни обещания
събират се щастие с тъга,
безмирни някъде лудуват
любовта и лудостта,
небесни следи оставят
надеждата и плахостта,
и пак ръка за ръка се хващат
егото и гордостта.
Те, някъде в света
с техните приятели
Благородството, Измамата
и още други неизброени,
гонят се с детска Доброта,
пеят си всяка минута."

"Как така? Къде мога
аз това място да намеря?"

"Където искаш по света
мога аз да ги намеря.
За теб ще им разкажа
и с обич ще покажа."

"Благодаря! Но...Кой си?
На кого това вълшебство дължа?"

"За мен не се притеснявай ти,
защото аз съм на твоята душа Верността.
Заедно с моята приятелка Искреността
бдим над теб през нощта,
водим с нас Съня,
за да не те обхване скука!"

"Ех, че приятели добри!
Много сте ми мили!
И за вашата доброта
вас до мен ще прибера.
Елате, до мен легнете,
на мекото легло починете"

"А сега заспивай ти,
в безкрайността се отпусни.
До тебе сме сега,
а нощта едва започва..."